23 апр. 2011 г., 00:01

В хоризонта на едно мълчание 

  Поэзия » Любовная
808 0 2

В хоризонта на едно мълчание
по ръцете ми разливаш
дъжд от пролетта.
И нищо, че си присмехулник.
В моите очи
ти пак светулките събираш.

Брегът ти ме докосва с пяна,
в която вятърът занича...
Вечерните върби
потапят клони в лунна тишина,
а  твоят бяг по моите коси
в предпролетно желание притихва.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??