23 апр. 2011 г., 00:01

В хоризонта на едно мълчание 

  Поэзия » Любовная
839 0 2
В хоризонта на едно мълчание
по ръцете ми разливаш
дъжд от пролетта.
И нищо, че си присмехулник.
В моите очи
ти пак светулките събираш.
Брегът ти ме докосва с пяна,
в която вятърът занича...
Вечерните върби
потапят клони в лунна тишина,
а твоят бяг по моите коси
в предпролетно желание притихва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??