Забий острието в голата ми гръд
в храма тихо е, само бог ни чува,
изкарай демона вселил се в мен - 
душата ми от болката не се страхува...

Разлей червената ми кръв,
от писъците ми недей се ти смущава...
Иконите безмълвно ще следят
как демона ме подлудява.

Запали тамян, плъзни по тялото кандило,
челото ми с чемшира погали,
раните промий с вода светена
от демона жесток ме избави. 

От тая болка можеш ли ме излекува?
Моя демон май си точно ти!?
Колкото и кръста да целувам
моята любов към теб ще ме боли...