dansyto (Данаил Таков)
815 3635
31 янв. 2019 г., 22:17

В жестоката прегръдка на облаците 

  Поэзия
291 6 10

С ръце разкъсвам облаците сиви –

опитвам да отпуша светлината.

Душите ни да се почувстват живи,

да се отпуснат меко в топлината.

 

Но те ме наблюдават – онемели,

кръстосват като сребърни кинжали,

подлъгват ме чрез поривите бели,

да си помисля, че са се предали.

 

И после се завръщат сякаш хала,

обземат всичко – и тела, и мисли.

Земята се превръща в оскотяла,

посърнала без радости и смисли!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!

    "Земята се превръща в оскотяла,
    посърнала без радости и смисли!"

    !!!
  • Благодаря и на всички поставили в Любими! Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Благодарско Ели, Краси, Наде, Гюлсер, Таня, Pepi, Галина! Искрено се радвам на думите ви! Поздрави!
  • Чувство до болка познато, страхотно е браво!
  • Не е лесно да се излезе от депресията, много сила се иска...както и истински приятели. Без любов, обичане и споделяне на радости трудно се живее и се обезмислят живота и стремежите ни. Поздрави, Дани!
  • ... ако Душите преминат поривисто бяло,
    то и Земята цяла ще засияе...
  • И все пак не могат да закрият Слънцето! Харесах!
  • Рисуваш с думи!
  • Препоръчвам! Поздравления Данаил!
  • Хубав стих! Много емоционален и с прекрасен ритъм! Поздравления!
Предложения
: ??:??