Малко момиче, от мрака погълнато ,
държи молив и пише нещо несбъднато.
Съня и реалното в ума ù се сливат.
Защо всички хора със омраза я обливат?
Сълзите в очите ù бавно изстиват,
но близките до нея бързо си отиват.
... А не може да ги спре, не ù остават сили.

Фалшиви приятели много хора са били...
"Мога да се доверя, те са адски мили! " -
така си каза тя и после съжали!
Ала дали... те също съжаляват,
дали когато си тръгнат - пак сами остават?
... А може би тъгата в тях натежава,
но няма го приятеля, който да ги утешава!
И отново се връщат в изходна позиция -
сърцето на парчета, а в главата опозиция.
Колелото на живота завъртат отново,
с надеждата да открият нещо ново...
Светът е необятен, въпроси много има...
Ама жалкият живот всичко ти взима!
Дори да си беден, дори да си богат -
накрая пак умираш измъчен и сакат.

Нищо няма смисъл!... Съществуваш на теория...

Пистолет в слепоочието и вече си история!

  Никой ли не вижда? Никой ли не чува?

Никой ли не знае как се преструва?!

Не споделя, защото никой не я слуша

и накрая от вас дойде ù до гуша!

Обаче малкото момиче продъжава да мечтае.

Да живееш е ужасно и тя това го знае.

Отправя поглед към нощното небе,

от луната е огрято нейното лице...

Спомените тъжни вече избледняват,

но проблемите не се изясняват.

Тихи стъпки... някой чука на вратата...

Детето отваря и вижда съдбата.

Неуверено я хваща за ръката

и плахо пристъпват към светлината...

И тогава вижда същината на нещата,

вижда, че всички се лутат в нищетата -

в този момент тя осъзнава,

че в лицето на смъртта - страха припознава

и изведнъж напрежението олекна -

в тишината писъкът отекна.

Освободи душата си от вечния страх,

колебаниято се превърна в прах.

Решителната тръпка появи се у нея...

без страх да отиде при "черната фея".

Силен натиск - кръв опръска тапетите,

тук вече не са нужни епитетите.

Вече е свободна, духът ù се рее...

за нея дори и звезда ще изгрее!

Като пътници съдбата всеки ден ни таксува...

Аз видях цената на живота през нейните очи и

реших, че НЕ СИ СТРУВА!!!