О ти, Канада, ширна и студена,
мечта и блян за бедните люди.
Земя безмерна, дива, вледенена.
Да дойдем тук кое ни съблазни?
Суровата ти щедрост. Тя ли беше?
Коя от твойте светски леснини?
Или пък дълг семеен ни зовеше,
от род далеч, да съградим наште "светли" бъднини.
Всуе тук чакам Пролетта игрива -
прокудена е сякаш тя от тез земи.
А Зимата ехидно се подсмива
и сипе мраз в сковани ни гърди. ...