Съмнение поражда се в тишината,
разяжда всяка мисъл, всеки спомен там,
на мрак обречена гори душата,
аз пак останах неразбран.
Страхът превзема всяка мисъл,
отваря рани незараснали наяве,
да забравя как ли бих могъл,
щом онзи глас в тъмата ме зове.
Попаднал в капана като птичка,
склонил глава, с прекършени криле,
се моля да открия аз вратичка,
да полетя, от вяра окрилен.
Но вярата си губя безвъзвратно,
надеждите бледнеят всеки ден,
дали ще мога да си върна аз обратно
живота, нявга подарен?