Изстинали са дръзките отричания.
Не щеш ли да си поиграем с думите?
И въпреки че няма съм, проклинам те,
изгубила магията за влюбване
По пътя. Любя се с езичници.
Събирам си изхрачените истини.
Не знаеш че си сляп?! А аз прозирам ли
в червените ти залези по мислите?
Отнасям в панихида тези грешници.
Ще се преборя със Светата Троица.
На клада ме изгаряй, та нали съм вещица...
В кой свят живея?! Питам, Богородице...
© Йоанна Маринова Все права защищены