Anita765 (Ани Монева)
296 11769
19 окт. 2015 г., 18:08  

В коловоза на дъжда 

  Поэзия
470 0 7

Нощта е тънка струна,
след последния акорд се къса.
Дори не беше пълнолунна,
не носеше и своята си дръзкост.
Дойде след залеза, мълчейки.
Незабележимо се уви
навън, около дървото старо.
Небрежно гледайки, почти
зави звездите с одеало.
И тъмното и стана страшно,
а сенките и разкривени.
Дъждът единствен и безстрашен,
изцеждаше  небесните ù вени.

В такава нощ студени  тръпки,
проправят пътища, пълзейки.
Усещат се дъждовните им стъпки,
които по стъклото стичат се сълзейки.
И всяко взиране за огън
чертае догорели пепелища.
Да си поплачеш става невъзможно,
нощта те нищи, нищи.
На зазоряване  прекъсната струна
забива се във погледа – кама.
А утринта  притихнала, бездумна
поема в коловоза на дъжда.
                      
                                            Сама сълза…

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво е! Поздрав, Ани!
  • Нека следващото взиране за огън, да донесе сълза. Сълза от радост и надежда...
    Поздравче за прекрасния стих!
  • Много хубав и образен стих! Поздрави и от мен!
  • Мисля, че открих от кого мога да се уча тук.
    Нежност и самота, преплетени в едно. Финалът е страхотен...
    Поздрави, Ани!
  • Много добре описана мокра самота!
    Поздравления!
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
  • Пренесе ме в твоята тъжна дъждовна нощ, Ани!
    Усетих я.
    Благодаря ти!
Предложения
: ??:??