В КОРОНАТА НА ВЕЧНОТО ДЪРВО

... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,

за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –

доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,

със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш,

ще се напъхам в залеза на рида, в харманите на лунния светлик,

така спокоен нявга ще си ида! – смирен, че на Земята бях за миг,

че най-подир и аз ще кажа сбогом на този изкривен до ужас свят,

във който всички молихме се Богу, но го превърнахме сами във Ад.

А попът ще си глътне баритона! – то, и да пее? – няма за какво.

Ще ви помахам, седна ли на клона! – в короната на Вечното дърво.

6 февруарий 2023 г.

гр. Варна, 8, 30 ч.