В косите ти пак вятър свири блус.
В прегръдката умират " ще" и "било".
Целувам те, опитвам ги на вкус
полуразкрити устни - мед с червило.
Приятно е замаяна главата
и нейде изхвърчал ми е умът.
Очи в очи, а неми са устата.
Ръка в ръка по пътя за дома.
И всеки миг от тебе е съгрян.
Тъгата ми отдавна си замина.
Когато Обичта ни не е блян,
сърцето има свойта половина!