По гънките на устните ми
потрепва на усмивката лъча.
Забравих болката и чувам музика,
която днес по вените ми тича.
Развихрях халите в душата си.
Сърцето ми пулсираше до тътен.
Така изгоних самотата си
и изкорених и спомена до корен.
Излях пороищата от очите си.
По-бяла, чиста съм от всякога.
Не знаех, че един ден свободата ми
ще бъде моят чифт очаквани крила...
И вятърът завърна се при мене
И пак съм ветрената му жена.
А другият посял от злото семе
бере си плодовете за греха.
По гънките на устните ми
изгрява ден и идва светлина.
Здравейте, птици или мили хора!
Аз мога пак в небето да летя!
26.07.2013
© Евгения Тодорова Все права защищены