19 июн. 2008 г., 11:51

В края 

  Поэзия
526 0 3

....

В края на този тъй изморителен ден

мога само да кажа: Обичам те!

Като глътка вода си за мен,

оросила жадно стърнище.

Мога само да вярвам,

че някъде в теб

тлее искрица игрива.

И тя е готова и тя като мен

да лумне със сила дива.

Не знам що си сторил,

та изпитвам това.

Нека Бог милостив е към мене.

Нека бъда капката"жива вода".

Ще те изкъпя в нея целия...

© Маргарита Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Боже защо всичките сме толкова халосани...и чустващи и най прекрасни!!!

    пп.както казваше един наш общ приятел:Много сме,ама сме пръснати...

    с обич!!!
  • Като глътка вода си за мен,
    оросила жадно стърнище.

    Великолепен стих!
    Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение...чуден финал...!
    светло и животворно...с обич, мила Маргарита.
Предложения
: ??:??