Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
23 авг. 2017 г., 12:50

В края на лятото далечно 

  Поэзия » Акростихи
662 4 11

В топлия августовски ден, 

 

когато слънцето се оттегли в покоите си, 

роди се любов. 

А всичко започна невинно. В

ясния поглед на едно момче

 

намерих утеха и пристан. 

Август беше пленен, но

 

лятото толкова бързо се изниза. 

Ядосана на дългия ден, 

търсих го тъжна. 

Открих го в бурята, в огъня, 

тичах като безумна. 

Отново и отново, докато падна в плен. 

 

До днес разкъсва сърцето ми. С

ангелски, бели одежди

лекува душевно рани и болки. 

Единствен, безкраен, 

човечен -

не казвам, че е безгрешен -

отново ми шие крилете! 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дано отново политиш с крилата на любовта макар и позакърпани!Хубав ,страдалчелчески стих!Усетих носталгията !До нови мила!
  • Красиво и тъжно, докосващо душата.Браво .Поздрави от мен
  • Акростих изведен в заглавие. Чудесно хрумване в много удачно оформление. Съгласен съм с Елица , че да се пише така не е никак лесно. За мен успехът е несъмнен. Отива в Любими!
  • Споделям напълно прекрасните коментари.
    Супер си,Васе.
  • Красиво е и навява тъга... Поздрави, Васе!
  • Тази форма не е лесна.
    Успяла си, Васе. Радвам ти се.
  • Много силно, Васе! Да ти е жив и здрав! Поздрави за стиха!
  • Сърцетоплещо се чете.
    Поздрави!
  • Въздействащо!
  • Привет, Василке!..Доказан фен на акростиховете си и винаги те чета с интерес!...Желая ти и нататък успех!...
  • Майстор на акростиха!!!
Предложения
: ??:??