На двора съм седнала, с писалка в ръка
под шарената сянка на лозата,
пиша своята нова творба,
вятърът тихо танцува с листата.
На клона провиснала старата люлка
в обятия нежни детето люлей,
от ляво басейнът, пълен до горе,
пречупва лъчите на слънцето, грей.
Папагалът във клетката разперил крила,
навярно е топло, не му е до песен,
грациозно показва своите пъстри пера,
все едно манекен изящен, чудесен. ...