Съчки от съсиреното бездокосване,
струпани във лоното на жаждата,
за да стъкнат в нощите оглозгани
мижав огън.
Поменник за кладите.
В куповете сплетени ръце се взирам!
Да открия ласка. Но е адски тъмно!
По отсъстващия дъх разбрах - умирам...
От чакане
в килията ми...
да се съмне!
Душите тук са мръсни пандизчии. ...