Тишината в ушите пулсира,
а напевният звън от клепалото
на дървото посред манастира
пак ни връща наново, в началото,
във тревата, която от Вятъра
разлюляна, упойва ни с билето:
и духът на ония, забравени
и от Бога, монаси в могилите?...
Вечността ли от тук неуспяла е,
като звяр наранен, да избяга,
та от нашите длани погалена,
днес плашливо в краката ни ляга?... ...