Защо мигът не може да ми стигне?
Сама съм и горя – горчив фитил.
Угасвам вечер на парченце восък
и търси лъч изгубен смисъл тихо.
Целувам себе си, в мечтите – ти си…
Сълзите ми са тежки водопади.
Пониквам от леглото всеки изгрев.
Бадемов цвят невидим ден разтапя.
Рисува дъжд по въздух син отвори
и вярват хора в своя свят прозрачен.
С ръцете капки хващат твоя образ,
а в облак спят звезди, луна, овчари. ...