В мен вали дъжд от спомени, които падат в душата ми и се чупят на парчета като огледало. Прозрачна съм в очите ти, които като езера безмилостно ме давят. Потъвам в тях и губя се. Аз съм само капка скръб, почти не дишам и почти съм цяла.
В мен вали дъжд от спомени, които раздират душата ми, а тя лежи на парченца разкъсана върху паважа и гасне като цигара, от която остава само пепелта. Не говори! Думите излишни са и празни. Не посявай надежда! Отдавна я няма вярата. Тръгни си! След теб остава само полузатворената врата..
"На мен пък не ми допадна"-нали така така бях написала.
Прости ми Сияна!Поклон пред сълзите ти!
Но посей надежда,намери вярата и ще дойде любовта,такава каквато никога не е била.
Отново ме извени за дързостта ми!Чрез стиха ти погледнах през твоите очи и се почувствах много лоша и виновна.
Пожелавам ти слънчев ден!
Може би малко ако го промениш,настроиш,а още повече това
Не посявай надежда!
Надеждата е добра-но коя съм аз /след толкова много поети дали гласа си/можеш да подминеш спокойно моето мнение
Не поставям оценка
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.