20 авг. 2007 г., 16:01

В миг на откровение 

  Поэзия
1267 0 5
Защо ме остави сама?
Защо празнота безкрайна усещам,
разяждаща  мойта душа
и отново в миналото поглеждам.

Там, уви, теб те има
само с образ вечно млад.
Чувствам, че в душата ми е зима,
но за теб изпитвам пак нетрезвен глад.

Кажи ми, кой човек проклет
магия зла направи
и покри сърцето ти със лед,
та мен в слепотата си остави.

Дали ме изпревари,
или аз от теб избягах – това не помня.
Но знам, че ти ме забрави
и днес аз няма да те гоня!

Не търся извинения,
защото знам, че ти не си за мен.
Остави и тези откровения
със полъх дяволски студен.

Вече знам защо ме остави,
в мъглата на градския шум
ти отдавна си ме забравил,
но дали съм с теб все още наум?


© Руми Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво Румчи стихчео е невероятно и не само то всичките ти произведения са чудесни
  • Много хубав стих, Руми!
    Поздрави и добре дошла!
    Успех!
  • Благодаря ви много за подкрепата особено на теб, Мариолче !!!
  • Благодаря за прекрасните думи и затова че ще
    мога да се наслаждавам и на твоите искрено-хубави стихове!
    Дерзай и добре дошла!!!Поздрав!!!
  • Хубав стих.Поздрави
Предложения
: ??:??