Виновно търсиш моята ръка,
потъпкал обичта ми, се завръщаш -
очаквайки отново да простя...
За кой ли път живота ми обръщаш!
Съвсем не мислиш колко ме боли
да слагаш любовта ми на кантара!
Не ме попита, искам ли дори,
за теб да съм спасителната гара...
Върви си! - Гордостта ми го реши!
( от сметките сърцето е извадено )
Не знам дали разбираш, но сгреши
в мига, във който ме прие за даденост!