peteto_1001 (Петето)
126 153
20 июн. 2013 г., 07:28

В минало време 

  Поэзия » Любовная
602 0 7

Душата ù, бездомна и непокорна,

само в неговите прегръдки намери подслон.

От него бягаше тя... неуморно.

А точно там бил е нейният дом...


Очите ù, отровно-лъжливо-зелени

все блуждаеха нейде встрани.

Не срещаха неговите и без проблеми

понасяха неговите сълзи...


Ръцете ù, нахални и вечно търсещи,

държаха с години чужди ръце,

не усещаха как в тях се гърчеше

неговото изиграно сърце...


А нейното бе безкрайно студено

и обичта му не я привличаше.

Но всичко това е в минало време!

Днес съм нов човек и обичам те!!!

© Петето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??