Моя любов в минало време.

Често се хващам, че мисля за тебе.

Че се опитвам да гледам през твоите очи.

И да видя как те нараних.

Да разбера как любовта става омраза,

и всичко лошо, което ми каза.

Как това, което до вчера ти даваше сили,

днес те убива.

Как думите мили станаха гневни.

Ласките желани така непотребни.

И цялото щастие как стана на драма.

Моя любов голяма в минало време.

Често се хващам как мисля за тебе.

За ръцете, които прегръщаха нежно,

а сега задушават.

Гласовете, преди вплетени в песен,

а сега тъжно опяват.

Моя отминала любов...

В толкова минало време.

Още ми пука... още ми дреме...

А на тебе?