В МЪГЛЯВИНИТЕ

Търси ме там – горе – в мъглявините,
все по-далеч от „слънца, луни и звезди“.
Без път от камък, на камък прелитам,
но не загубих смисъла на своите мечти.

Свивам се далечна, непозната в тъмата.
С очила за нощно виждане гледам света.
До предела краен изострям сетивата,
за да намеря мащехата си и майка Земя.

Не ми харесват бурите, разразили се долу.
Загубили пътя си мравките се вкупчват,
после се втурват без посока боси и голи,
сделка за оцеляване с Дявола сключват.

С кърви се оплискват цветя разцъфтели.
Следите се точат в планински снегове.
Горите разлистени клони зелени са свели,
скриват ги в полите на долини и лесове.

Но в този век техничен няма скришно.
Самият Дявол безсърдечно ги предава.
Да редя последствията тежки, е излишно...
Какво ли значи някаква си сива плява...?

И мен ще намериш всред мъглявините.
Ще се предам. Какво друго ми остава?
Но вече ще съм изпратила стиховете...
Те път към Бога показват и с лъч го осветяват.

07 07 2016