Живеем сред недоизказани неща
в свят на истините неизречени.
За божество приели сме вещта
и бъдещето се превръща в обречено.
Но ръцете ни са празни в гроба,
към там нищо нас не придружава.
Погълнати от земната утроба,
костите сред червеи остават.
Понякога не трябва ли добро
някому да сторим без отплата?
На всички нас присъщо ли е зло
да сеем безпричинно по земята?