27 сент. 2014 г., 20:55
Не си до мен и даже не тъжа,
че празна ми е стаята, сърцето.
Не си до мен, съвсем си е така,
и даже лекичко ми е небето.
Не ме дочака - даже не помръкнах,
сред хиляди завеси и платна.
Рисувам, пиша никак не замлъкнах,
дори на пролет сбирах си цветя.
Дори таванът си изчистих,
прострях прането, пода с парцал.
Изтрих дори и свойте мисли
и сякаш никога не си живял. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация