... в неделя си припомням, че съм жив, и най-подир и аз ще си почина –

жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,

наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,

две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,

завързал очилата си с телче, ще хлътна пак в любимата си книга,

ще вдигна на несръчното момче след миг велосипедната верига,

край мен ще мине кротката Жена, повела в парка своя кралски пудел,

под лудналата в облака Луна залудо аз – ни миг! – не съм изгубил,

в несръчния си римен йероглиф живея, дишам – пиша, както мога.

В неделя си припомням, че съм жив, и си почивам в шепите на Бога.