Планина от гръмогласен смях издигната -
по нея колeла от въртящи се сънища.
Прозява се легло от самота,
върху което аз все спя и сънувам дъга от тишина.
Изолиран вятър си път проправя
през листа и сняг във празен вакуум...
Лодка от надежда, пълна с тишина,
в която град на сладостта строят две преплетени тела.
Ров от съвест, изпъчен остро пред море,
небоящ се от водата, крееща в гняв.
А къщата на глупостта, застинала в небе,
чака гости... С блясък на звезда ги приласкава. ...