Срещнах те в нета -
загадъчен тайнствен.
Беше различен
от всичките там.
Нямаше намеци
грозни "нападки".
Само "Здравей...
ще те чуя ли пак?''
Срещата беше
естествена, кратка,
с погледи плахи,
шегите безкрай.
Нищо не знаех
какво да очаквам.
Но чувствах се жива,
копнееща пак...
© Диана Бунева Все права защищены