В НЕВЪЗМОЖНИЯ ХОР ОТ ПОЕТИ
... в невъзможния хор от поети, вечни птици в безмилостен лов,
пиша своите дълги куплети в мъчен свят – озверял за любов,
син на всякоя блага Надежда! – и побратим с доброто словце,
знам – ръката на Бога е нежна къмто всяко човешко сърце,
благодарен – за топлия прием! – и на този несръчен хорей,
ние няма какво да се крием, аз дойдох да ви кажа: – Здравей! –
нямам сили цял век да живея, но – додето гласът ми държи,
все така – изумен! – ще немея, в многогласната гмеж от лъжи,
и додето ми слънчице свети, светъл птичък – ще пея и аз! –
в невъзможния хор от поети най-красивото соло – за Вас.