В нощта на Персеидите...
... и как кажи ми да забравя
нощта и твоите гърди,
и как танцувахме тогава
под дъжд от падащи звезди...
... А въздух с дъх на зрели праскови,
бе с нежен по́вей между нас
и плахо те докосвах ласкаво
с нео́съзната о́ще страст...
И като приказка бе сякаш,
това което в тази нощ
от мене и звездите чакаш –
за да потънеш във разкош...
А що́то сигурно и ние
дошли сме от една звезда –
във Персеидите се крие
забравената ни съдба!...
Но в тази нощ на откровения
и ще си спомним може би́ –
и за космичните прозрения,
и за човешките съдби́!...
... А в „лудостта и в съвършенството“
събрали сили изведнъж
и ще потънем във вълшебството –
на Любовта под звезден дъжд!...
29.03.2021.
© Коста Качев Все права защищены
забравената ни съдба!..."
Хубави стихове!