Гут бай, Любов... Дойдох да се сбогувам...
Не ме прие тъй, както тебе аз...
Щастлива съм, че днес ще отпътувам
в друг свят без брод, без карта и компас...
О! Не, Любов! Недей се чувства гузно,
че често от очите ми валя...
Че стенеше морето в мене бурно,
разбито пред вратата ти - скала...
Горча, Любов... Присяда всеки залък
без твоя еликсир и... спрях да ям...
В часовника ми няма вече пясък...
И по-добре. Готова съм за Там...
Едно, Любов, последно ще те моля -
с добро помни ме и... без епилог...
А ти бъди, Любов! Лети в простора...
Все ще се слеем в някой друг живот...
© Гергана Иванова Все права защищены