"А бяхме млади... Бяхме толкоз млади",*
а пък сега – "За Бой" , "Отбой"!
Потънахме във нов живот – метален,
с гръд стоманена ни посрещна той!
И някак си след първата уплаха,
всеки от нас си прави равносметка,
че беше времето... Живяхме!
Оттук нататък – двегодишна клетка!
Живеем от метал обиколени
и някак си ний ставаме метал,
но дупка някъде в метала свети –
сияе там младежкият кристал! ...