В обятията на нощта
Прокобна и черна нощта ме прегръща,
в обятия хладни самотна ме скрива,
небето беззвездно в прозявка се смръщва
и сякаш блажено в умора заспива.
А мен ме души тая гръд неприветна,
кръвта се смразява по бледите устни,
притисната здраво не мога да трепна,
сълзите ги няма... очите са пусти...
Прокобна и черна нощта се усмихва,
ръцете-окови се вплитат край мен,
душата след писък отчаян затихва, ...