Там, в обезлюдялото селце,

сгушена е стара къща,

майка с туптящо, радостно сърце,

чака своя син да се завръща.

В стаята пламти камина,

хляб, опечен на софрата,

червено вино от преди година,

да зарадва с него и снахата.

Извади и буркан със сладко,

от старата смокиня в двора,

отекна звън за кратко,

душа сви се от тревога.

"Да, разбирам ви, деца,

нищо догодина пак..."

От очите отрони се сълза,

лицето й потъна в мрак.

Моля те, Господи, дари ме,

с още време да съм жива,

син и внуци да прегърна,

да умра и аз щастлива!"