15 янв. 2008 г., 10:16
Докога ли ще да страдам,
очи от взиране чак болят,
до пердето вечер присядам,
едно все гледам - оня път...
Януари беше, кога замина,
много време има оттогава.
Измина пролет, лято мина,
все пътя гледам до забрава.
Есен златокоса си отмина,
чаках те, молих се на глас,
ето, че е януари, вън е зима,
ледно вън е, в сърце е мраз. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация