Аз чакам, да. Очаквам нея - Любовта,
боса, нежна да ми подаде ръка и
бавно да ме води от зимата към пролетта.
Пред моя дом на прага да застане,
прашен, сив, потънал в самота,
във дланите си капчици роса да носи,
за да измие мъката в една душа.
По мекия килим - трева зелена,
под лунни бляскави лъчи,
една любов ръката ми е взела
и чакаме те, вече идваш ли?...
© Ирина Тодорова Все права защищены