Шест без десет е
става ми леко,сякаш летя
бяло безветрие
нямам болка, аз ще умра.
Над мен е бяло
нещо ярко блести
нямам болка,
но всичко трепти.
Умирам бавно
и времето лети
искам бързо да свърши
вече много боли.
Отвътре се разпадам
всичко гори
и душата ми вечно
за теб ще скърби.
Усещам че идваш
СМЪРТ чакам те,
ужасно се чувствам
СМЪРТ искам те.
Плача без сълзи
аз съм сама,
в бялата стая е тихо
аз ще умра.
Нямам си майка, нямам любим
празнота е в душата ми
и с нея скърбим.
Издигам се плавно
над целият град
отивам си бавно
от жестокият свят.
Хора простете всички злини
не аз, а светът ви ги причини.
Обичайте се всички
и подайте ръка
на самотните хора,
като мен света.