О, мила моя! Ти, Шехерезада!

Чаровнице омайваща и млада.

От тебе приказчица чакам аз.

От дълго време всичко в мене страда.

Безкрай ми липсват тези героини

сред портокалов цвят или малини,

сред лилии и чудни аромати

от розови листа или жасмини.

Малиновите устни в късен час

отново искам да звучат в екстаз.

Къде остана палавата жрица

събличаща воалчета от раз?

Жадувам влюбените ти идеи,

целуващите непрестано феи.

В очите ти бленувам да чета

страстта от допира на орхидеи.

Не мога просто да си отговоря.

Ти спря на приказката двеста и втора,

и чакам аз, и чакам двеста и трета...

Не казваш нищо ти. Какво да сторя?