20 авг. 2008 г., 10:26

В очакване на обич без отричане 

  Поэзия
657 0 15

В сърцето ми пресъхват извори

от спомени за дългото мълчание.

От изгреви до залези прегърнати,

прибирам ги с въздишка и мечтание.

 

Със тях застлано е леглото на душата ми.

И с аромат от твоето дихание,

танцуват своя танц сълзите без ридание,

за любовта, която бе единствено стенание.

 

С приливите на морето тя бе дошла със вричане,

а отиде си със отлива като отричане.

И с писъка на късен гларус надалече,

отнесена бе песента ми с безразличие.

 

Сега на хоризонта е останала сама тъгата ми.

До есента ще се белее, но без очакване за връщане.

А с първите снежинки ще се сгуши в нечие "Обичам те" 

и ще е щастлива с бъдеще, но без отричане.

 

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??