В очакване на теб, Любов...
Понякога... те мразя до безумна невъзможност!
Навярно искам да забравя колко те обичам...
На кръст разпъвам мислите си - до безбожност,
и дяволски наум от тебе трижди се отричам!
Понякога рисувам с пръсти в синкавия мрак...
Не търся твоите ръце! Докосвам тишината...
Прегръщам вятъра, с очи разчитам звезден знак -
небето с облаци предрича нямо самотата...
Понякога насън целувам те за сбогом тихо-тихо.
Наяве пък със "Добър ден!" дали те поздравих...?
Аз всеки ден зад онзи ъгъл те очаквам скрито,
Отричана любов, изплакана във моя стих...
23.12.2007 г.
© Гергана Шутева Все права защищены