ulianka (Юлия)
85 296
5 нояб. 2011 г., 18:26

В очите му 

  Поэзия » Философская
667 0 12

Все тъй се реди открай време светът:
на гняв и любов, по форма и цвят.
Вървиш ли, вървиш, а все кръстопът.
И повече няма. То колко е свят?

Такъв си е той. С размер на кашон.
В ъглите му прашни се блъска море.
Пътувам, пътувам. С крилете на кон.
Как, кажи ми, се докосва небе?

А светът си търчи, съвсем полудял.
И трие със длани от челото пот.
Ту болен, ту здрав. Нащърбен и цял.
Но със смъртни очи... Нали е живот!

© Юлия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??