12 сент. 2019 г., 07:49
В очите на облака
В очите на облака
В очите на облака
е много студено.
В шепичка пази
жълти листа.
Не знаеш къде е –
в сърцето ти лази,
и търси морето
в сълзѝ и слана.
Небето е чисто,
земята е дива,
сърцето е тъжно
и търси душа.
В прегръдката облак
света е обгърнал,
треви и дървета,
и сънища...
Но част сме от него,
частичка от Бога,
цветът на съдбата
жадува за нас.
Примигва пейзажът,
изпраща ни знаци
и чака да видим,
че не е опасно
да бъдем добри
като дъжд
и луна.
© Йоана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И заглавието и стихотворението, са оригинални и правят впечатление. Финалът му е в унисон с евенгелистичните виждания. Тук слънцето е заменено с луна, което внася елемент на загадъчност. Христос ни учи да бъдем като слънцето и дъжда, защото те се раздават на всички /на добрите и на лошите, и на всякаквите, т.е. без оглед на спецификата им/. В този смисъл слънцето и дъжда са добри. А тук са добри дъждът и луната, вероятно в същия смисъл.
"Небето е чисто, земята е дива,
листата са тъжни и търсят душа.
В прегръдката облак света е обгърнал,
треви и дървета, и сънища..."
Красиво, неочаквано и неповторимо! Това е твоят стил, Йоана.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
brinne (Мариана Бусарова), радвам се, че си намери нещо хубаво тук!