Бутилка вино, недопита,
усмихнат, сгушен полумрак...
В косите ти мечта наплита
вълните на сънуван бряг...
Как исках времето да спра
на устните ти в този ден,
но ритъмното, зло махало
те хвърли в миг несподелен...
Открадна те едно такси,
ревниво мигна светофарът,
а слънцето се строполи
в очите ти – и ме опари...
© Михаил Цветански Все права защищены
Поздрав!