В очите ти никнат надежди,
дето вятър ги с полъх коси.
Пак гледаш назад изпод вежди -
не остана нищо в моите очи.
През сърцето минават на воля
като шпаги безумни коне,
а ръцете треперещи молят
къшей вяра някой да подаде,
да подхвърли макар и по залък,
да подритне макар по троха,
че чуждият хляб е по-сладък
от познатия път на греха. ...