13 февр. 2009 г., 11:05

В оковите на времето 

  Поэзия » Философская
1525 1 39
Накъсаха се нишките на дните ми,
като въздишки в шепите на вятъра,
целунати, преди да бъдат питани,
и непогалени на прага за Оттатък.
По бръчките на белите ми спомени,
притихнали във кръвните ми клетки,
се сплитат непоканени и гонени
слънца-усмивки и луни от клетви.
Пожарно гонят се сега секундите
в решетките на мимолетни мисли
и падат звънко - есенно прокудени,
умират сънно - пролетни и чисти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимиров Все права защищены

Предложения
: ??:??