В отговор на едно " забравено '' стихотворение

7 февр. 2021 г., 17:04 2021-02-07T17:18:49+02:00

Поэзия » Любовная

1010 0 3

CONTESSA:

Ако почувстваш някой ден *

хлад по устните ми тръпни...

Как няма и следа от мен

там сред наровете вкусни...

Без отклик твоите тъги,

ако все до мен заспиват...

А после моите черти

неусетно се разливат...

Спри ме- бяла, лекокрила

над себе си да не летя...

Виж ме - нищичко не скрила,

как стиховете си редя.

Чети ги, с обич ги разлиствай,

знам, че се отдалечаваш.

Аз съм само стих, не страдай,

но ти всъщност ме познаваш.

AG FERDOUSI:

Не мисля, че е късно. Вярвам...

не ще да се разсърдиш ти.

Нежно, чувствено прокарвам

обич в твоите мечти.

Аз не искам без покана

да натрапвам своя плам.

Тихо, мила, ще остана

във стиха ти - елфин храм.

Няма да те спирам... В полет

по- прекрасна ще си ти.

Сред цветята пъстри - Пролет

същността ти е... цъфти.

И не страдам щом ухаеш

на поезия сияйна.

Ти не ще изтлееш - ваеш

животворната си тайна.

* " По тях ще ме познаеш " Contessa ( Светла Асенова )

agferdousi65 (Асенчо Грудев)

2021-02-07T17:28:08+02:00

Благодаря ти, Роси! От името и на двамата!
РосиДимова (Росица Димова)

2021-02-07T17:25:38+02:00

Уау! Страхотно сливане на два образа,две души,два стиха!Прекрасно е!Поздравления и за двама ви!
contessa (Светла Асенова)

2021-02-07T17:12:02+02:00

😀😀😀 ...
Прекрасно се е получило...
Как добре си уловил това, което съм казала...
Отговорът ти е много мил...
И изобщо - дължа ти много...
Така приятно напомняш на читателите за мои отдавна написани стихове...