с боси крачета,
по скалите оставяме дири,
от изсъхнали ручеи
пием вода...
ненаситни на залези,
за изгрев мечтаем,
минават сезоните,
изниква, увяхва трева...
излитат годините,
пърхащи яребици,
растат малчуганите,
дивна съдба...
© Атанас Коев Все права защищены
Красота е в душата ти, многообразие.
Залезите ... ах!
Поздрав и усмивка.