В отсъствие на мрака
и денят е съмнителен,
с говора си мнителен –
нощната тишина чака.
В отсъствие на здрача
нощта става потайна,
от тази гледка омайна
пак вечерите плачат.
В отсъствие на дните
слънцето е без смисъл,
света Бог го е орисал –
лъчи да виждат очите.
© Никица Христов Все права защищены