5 мар. 2007 г., 13:22

В ПАМЕТ 

  Поэзия
866 0 11
В ПАМЕТ
Небето черно надвисна,
биеше денят в окопите.
Сълзеше хлябът клисав -
неразчупен и сиротен.
Истината се проклинаше,
че за нея в вади кървави
се давеха чеда загинали -
Живот без страх загърбили!
Данък тежък плащаше
без вина Земята тъпкана,
в тъмна яма пращаше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Все права защищены

Предложения
: ??:??