27 сент. 2014 г., 12:33

В памет на брат ми 

  Поэзия
14744 0 2

Сърцето ми, от мъка свито,

трепери и мълчи.

Мълчи, не пита що е скрито

в онези, най-горчивите сълзи.

 

Не пита кой, защо и как остави

един живот неизживян.

Не пита как боли да чакаш и да спираш

пред всеки път неизвървян.

И хиляди мечти несбъднати остават

да напомят за това, 

как отиде си и думичка не каза,

след себе си остави само мрак и тишина.

 

Сърцето ми, от мъка свито,

трепери само и мълчи,

а мъката, във него скрита,

 не стихва и не спира да боли.

© Милена Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съпреживях твоя стих, Милена!
    На скоро и преживях подобна раздяла.
    Стиха ти е пълен с болка и тъга
    и ме разчувства!
  • Мила Милена, много добре те разбирам.Преживяла съм го това чувство.
    Продължавай да го изливаш на белия лист. Стихотворението ти е наситено от страдание.Стегни се и стъпи здраво на краката си!
    Въпреки всичко това си сътворила една хубава творба, с която те
    поздравявам. Желая ти кураж и по-ведро настроение!
Предложения
: ??:??